Компаниите в ЦИЕ, изпадащи в несъстоятелност, се увеличават

Тенденциите за изпадане в несъстоятелност на компании в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са обект на различни икономически условия, мерки за подкрепа и правни промени през последните две години. Всъщност пандемията Covid-19, която предизвика икономическия спад и официално въведените блокирания, предизвика опасения не само за макроикономическата активност, но и за ликвидността на плащанията на компаниите. През пандемичната 2020 г. растежът в региона на Централна  и Източна Европа спадна с 4% след увеличение от 4% през 2019 г. През 2020 г. всички страни от ЦИЕ регистрираха рецесии, вариращи от -8,1% в Хърватия, която силно пострада от спада на приходите от туризъм, вземайки значителен дял от БВП на страната до незначителен спад от 0,1% регистриран в Литва. Безпрецедентната криза принуди правителствата да въведат безпрецедентни мерки за подкрепа на домакинствата и компаниите. По отношение на последното, той включваше мораториум върху заявленията за несъстоятелност, както и различни мерки за намаляване на последиците от въздействието на пандемията върху ликвидната ситуация на компаниите, за да ги спасят от фалит. Сред другите мерки, те включват освобождаване и отсрочване на данъчно облагане и осигурителни вноски, схеми за отпуск, заеми, субсидии и друга финансова помощ, гаранции, допълнителни плащания на заплатите на служителите и улесняване и опростяване на различни административни процедури. Въпреки че може да се разглежда като парадокс по време на такава значителна криза, неплатежоспособността на бизнеса в страните от ЦИЕ спадна през 2020 г. благодарение на огромния мащаб от мерки за подкрепа. Най-голямо намаление е регистрирано в Литва и Латвия (съответно с 50,3% и 34,2%), както и в Словакия (-25,8%).

Въпреки че пандемията все още е сред нас, компаниите адаптираха своите бизнес операции и дейности съответно, докато блокирането беше облекчено в повечето европейски страни. Регионалният растеж в Централна Европа се е увеличил с 5,5% през 2021 г., докато се очаква да загуби инерцията и да достигне 3,2% през тази година. Най-слабите темпове на растеж ще бъдат регистрирани в Балтийските страни, поради търговските им връзки с Русия, но всички страни вероятно ще страдат от преки и косвени последици от войната между Русия и Украйна. Отменящите мерки за подкрепа вече предизвикаха увеличаване на неплатежоспособността на бизнеса в региона на ЦИЕ. Среднопретегленият регионален БВП за ЦИЕ, изчислен от динамиката на несъстоятелността на страните, показва увеличение от 34,7% през 2021 г., в сравнение с предходната година (+1,5% с изключение на Полша, където общият брой на производствата нарасна най-вече, поради новите процедури, както е обяснено по-долу). Статистиката в редица държави потвърждава, че след спад на неплатежоспособността на бизнеса през 2020 г., тези производства са се увеличили през 2021 г., достигайки нива, близки до тези, регистрирани през предпандемичната 2019 г. , Чехия, Унгария, Литва, Полша, Румъния и Словакия) и пет държави отчитат спад (Хърватия, Естония, Латвия, Сърбия и Словения). През 2021 г. Полша претърпя почти удвоен брой производства, но това беше силно допринесено от нарастването на специални процедури, приложени в подкрепа на компании, страдащи от трудности с ликвидност поради пандемията. Въпреки че са били предназначени да бъдат временни, тези мерки все още са били в сила до края на 2021 г., когато са били въведени в полското законодателство за постоянно (вижте подробности за неплатежоспособността на Полша на страница 12). Дори въпреки този ръст, коефициентът на несъстоятелност в Полша, т.е. делът на общия брой производства в общия брой на активните дружества, достигна 0,06%, което означава, че само 6 от 10 000 компании в Полша са преминали през наличните официални процедури. Много по-високи нива на несъстоятелност са регистрирани в страните, където процедурите по несъстоятелност са по-популярни - тези нива достигат 1,61% в Хърватия и 3,31% в Сърбия. Цифрите на номиналната несъстоятелност бяха особено разнообразни в целия регион на ЦИЕ, тъй като те бяха засегнати не само от икономическото им положение, но и от определенията за несъстоятелност в определени държави (с изменения в законите за несъстоятелността или по-широко използване на процедурите по несъстоятелност).

Отслабващите мерки за подкрепа и по-предизвикателната среда вече доведоха до растеж на несъстоятелността

Както беше посочено по-горе, нарастването на производствата по несъстоятелност в региона на ЦИЕ се очакваше поради намеренията на правителствата да отменят мащабните мерки за подкрепа. Това вече се наблюдава в тенденциите за ликвидност на бизнеса. Например, последното проучване на плащанията на Coface1 потвърди, че средните забавяния на плащанията за полските компании са се увеличили до 56,7 дни през 2021 г. от 48 дни през 2020 г. В резултат на това забавянията на плащанията се доближиха до нивото преди пандемията, тъй като са достигнали 57,2 дни през 2019 г. Освен това глобалната икономическа ситуация доведе до по-предизвикателна среда за компаниите от ЦИЕ. Икономическото възстановяване, което започна в средата на 2020 г., беше някак по-бързо от очакваното и предизвика растящо търсене, особено от производствения сектор. Ускориха се цените на енергийните стоки, транспорта, както и различните метали и суровини, използвани в производствения процес. В случай на някои от тях недостигът ограничаваше нивата на производство. Най-очевидният пример идва от полупроводници, които заедно с недостига на други компоненти доведе до намаляване на броя на смените и временно затваряне на заводи за превозни средства от различни автомобилни марки. В резултат на това по-високите разходи за енергия и гориво на фона на повишените цени на суровините, използвани в производствения процес, се отразиха на рентабилността на компаниите. В същото време предприятията не бяха напълно убедени дали всички тези увеличения на разходите могат да бъдат прехвърлени на техните контрагенти и крайни клиенти. Те биха могли да загубят пазарния си дял, ако същият не бъде последван от техните конкуренти.

Този вид глобална картина се прилага за компаниите от ЦИЕ поради включването им в различни проблеми на вериги за доставки, икономическата отвореност на ЦИЕ и интензивните й търговски връзки със Западна Европа. Държавите с най-висок дял на износа в БВП включват Словакия (93% от износа на стоки и услуги в БВП), Словения (84%), Унгария (81%), Естония (81%), Литва (80%) и Чехия (73%). Други обаче, които се фокусират повече върху вътрешното търсене, са забелязали глобални предизвикателства, засягащи както външнотърговската дейност, така и вътрешните икономики.

Българските дружества в несъстоятелност са нараснали с 5,74% през 2021

Броят на българските предприятията, обявили несъстоятелност, продължи да се увеличава през 2021 г. и въпреки забавянето на тенденциите до края на годината, все още не би могло да се направи ясна оценка за 2022 г. Въпреки това експертите очакват увеличение на дружествата, изпаднали в неплатежоспособност, което се дължи на неотдавнашните сътресения в икономиката. За анализирания период (2019 г. – 2021 г.) икономическата ситуация в страната отбеляза значителна динамика: от икономика, силно стимулирано от частно потребление и нарастващи доходи, до пълно блокиране и ограничено търсене в някои сектори. Рестриктивните мерки от правителството по време на COVID вълните е сред основните фактори, повлияли на броя фалирали компании.

„Когато става дума за фактори, които влияят върху тенденциите, трябва да се подчертае, че процедурата по несъстоятелност в България традиционно е бавна и това изкривява статистиката. Подобно на останалите икономики в ЕС, в България също наблюдаваме „зомби“ ефекта от държавното финансиране, което поддържа дружествата на „изкуствено дишане“. В момента геополитическото напрежение се увеличава заедно с волатилността на цените на основни продукти като петрол, газ и електроенергия. Това със сигурност ще окаже влияние върху оценките ни за следващата година“, коментира Румен Шиков (Ръководител на отдел "Задълбочени анализи и оценки").

Изтеглете пълното проучване и разберете кои са секторите  с най-голям дял на несъстоятелност в България през 2021 г.