Новини и събития
04/05/2023
Икономически публикации

Проучване на несъстоятелността в ЦИЕ 2022

Проучване на несъстоятелността в ЦИЕ

Тенденциите в неплатежоспособността в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) бяха обект на различни икономически условия, мерки за подкрепа и правни промени през последните три години. Наистина, предизвикателствата започнаха с пандемията от Covid-19, която предизвика икономически спад и официално въведени локдауни, през сравнително бързо възстановяване с рязко нарастващо търсене и прекъсване на предлагането и в последствие с икономическото въздействие на войната в Украйна. Всички тези развития предизвикаха опасения не само за макроикономическата активност и стоковите пазари, но и за платежната ликвидност на компаниите. Икономическата нестабилност и колебания бяха потвърдени от неравномерните темпове на растеж на БВП. Докато всички страни от ЦИЕ регистрираха отрицателни темпове на растеж през 2020 г. (с изключение на Литва, където той остана същия), 2021 г. донесе предимно по-високи темпове на растеж от темпа на свиване, регистриран година по-рано. Това помогна номиналното ниво на БВП преди пандемията на икономиките от ЦИЕ да се възвърне и стабилната икономическа активност да продължи и през първата половина на 2022 г., въпреки материализиращите се последици от войната в Украйна. В резултат на това, растежът на БВП на Хърватия и Словения надхвърли 5% през 2022 г., докато темповете на растеж в Полша, Румъния и Унгария бяха близки до него. От друга страна, Естония изпадна в рецесия с отрицателен растеж от -1,3%.

 

Бизнеса показа макроикономическата нестабилност в дейността си. Припомняме, че пандемията от Covid-19 принуди правителствата да въведат безпрецедентни мерки в подкрепа на домакинствата и компаниите. По отношение на бизнеса, те включваха мораториум върху молбите за несъстоятелност, както и различни мерки за намаляване на последиците от въздействието на пандемията върху ликвидното състояние на компаниите, за да ги спаси от фалити. Други конкретни действия бяха освобождаване и отлагане на данъци и социалноосигурителни вноски, схеми за отпуск, заеми, субсидии и друга финансова помощ, гаранции, допълнителни плащания към заплатите на служителите и улесняване и опростяване на различни административни процедури. В резултат на това, мерките за подпомагане допринесоха за спада на бизнес несъстоятелността през 2020 г., както е показано на графика 2. Процесът на тяхното прекратяване беше постепенен и компаниите все още се възползваха от тях при ниски лихвени проценти през 2021 г. След това, 2022 г. донесе най-вече увеличение на неплатежоспособността, тъй като компаниите страдаха от предизвикателства, включително високи цени на енергията, суровините, серия от бързи увеличения на лихвените проценти, най-високата инфлация от десетилетия, несигурността, свързана с войната в Украйна в непосредствена географска близост до региона на ЦИЕ.

 

Общият брой на производствата по несъстоятелност в страните от ЦИЕ, обхванати от нашия анализ, се е увеличил от 25 917 през 2021 г. на 36 090 през 2022 г., т.е. с 39,3%. Статистическите данни в редица държави потвърждават регионалната тенденция – след спад на бизнес несъстоятелността през 2020 г., тези производства започнаха да се увеличават през 2021 г. и след това да се ускорят през 2022 г. Както е показано на графика 1, миналата година осем държави са имали по-голям брой несъстоятелности от година по-рано (България, Хърватия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Сърбия), а  едва четири страни отбелязват спад (Чехия, Естония, Словакия и Словения). Най-висок скок на несъстоятелността е регистриран в Сърбия и Унгария (съответно +106% и +86%), докато спадът на производствата е най-голям в Естония (с -17%). В същото време, увеличението на неплатежоспособността в ЦИЕ миналата година доведе до това, че няколко страни вече надхвърлиха предпандемичното ниво на производства по фалит, регистрирано през 2019 г. (графика 3). Това включваше най-вече Полша, където редица процедури бяха силно допринесени от вълна от специални процедури, въведени в подкрепа на компании, страдащи от ликвидни затруднения поради пандемията. Въпреки че бяха предвидени да бъдат временни, мерките бяха въведени в полското законодателство за постоянно (вижте подробности за неплатежоспособността на Полша на страница 18). Дори въпреки такъв скок, процентът на несъстоятелност в Полша, т.е. делът на общия брой производства в общия брой активни компании, достигна 0,08%, което означава, че само 8 на 10 000 компании в Полша са преминали през наличните официални процедури. Много по-високи нива на несъстоятелност са регистрирани в страните, където използването на процедури по несъстоятелност е по-популярно – тези нива достигат 1,5% в Унгария, 2,1% в Хърватия и 6,7% в Сърбия. По-специално, номиналните цифри на несъстоятелността бяха различни в региона на ЦИЕ, тъй като те не бяха повлияни само от икономическото им състояние, но и от дефинициите на несъстоятелност в конкретни държави (с изменения на законите за несъстоятелност или по-широко разпространено използване на процедури по несъстоятелност).

 

ИЗТЕГЛЕТЕ ПЪЛНОТО ПРОУЧВАНЕ ЗА НЕПЪЛНОСЪСТОЯТЕЛНОСТТА ЗА ЦИЕ ЗА 2022 Г


 

Изтегляне на тази публикация : Проучване на несъстоятелността в ЦИЕ 2... (1,11 MB)

Контакт


Plamen Dimitrov

 
Plamen Dimitrov
Country Manager
Tel.: +359 2 821 37 71
E-mail: plamen.dimitrov@coface.com 
 
 
Todor Tsvetanov
Head of Marketing & Communications
Tel.: +359 882 481 411
E-mail: todor.tsvetanov@coface.com
 
 
76A, James Bourchier Blvd.,
Business center Hill Tower
1407 SOFIA
BULGARIA

Нагоре
  • Bulgarian
  • English