Транспортен сектор: въздушният транспорт се възстановява

Докато глобалните макроикономически перспективи остават несигурни, транспортният сектор регистрира най-голям брой подобрения на оценката на риска в последния барометър на Coface.

Тези прекласификации са извършени по-специално в Западна Европа, в Близкия изток и в Япония. Те са свързани главно с последиците от повторното отваряне на Китай, възстановяването на туризма и въздействието на някои публични политики (напр. железопътния трафик в Германия). Общите рискове обаче остават високи поради високите разходи за енергия и слабото глобално търсене.

В рамките на транспортния сектор, въздушният транспорт е сегментът, който пострада най-много от пандемичната криза и по този начин преживява най-динамично възстановяване.

Постепенното повторно отваряне на икономиките от втората половина на 2021 г. наистина промени пейзажа. Повторното отваряне на границите на Китай (началото на 2023 г.) и границите на Япония (края на 2022 г.), придружено от облекчаването на условията за пътуване за международни туристи (пролетта на 2023 г.), са две силни опори.

Броят на търговските полети също се е увеличил и вече е над нивото отпреди Covid, дори ако нивата на заетост на местата остават по-ниски. Азиатско-тихоокеанският регион, например, отбеляза възстановяване на общия пътнически трафик от 171% през април 2023 г. на годишна база, благодарение по-специално на Китай. Въпреки това силно увеличение обаче търсенето в региона остава по-ниско в сравнение с 2019 г. (-18% през април 2023 г. спрямо април 2019 г.).

В Западна Европа и Съединените щати Airbus и Boeing също отбелязаха възстановяване на нетните поръчки за самолети. Те бяха 774 за Boeing и 820 за Airbus за 2022 г., а Парижкото въздушно изложение видя значителни нови съобщения, като Air IndiGo поръча 500 A320, а Air India поръча 250 Airbus и 220 самолета Boeing. Този импулс в космическата индустрия ясно мотивира нашето решение да надградим нашата оценка на риска в сектора в някои страни, като Франция.

Трябва също да се отбележи, че основните играчи в тази индустрия вече имат стратегия, която взема предвид опасенията за околната среда. От една страна, това мотивира производителите да правят иновации, за да създават „по-чисти“ самолети, а от друга страна, насърчава авиокомпаниите да обновяват своите флотилии, така че да консумират по-малко енергия.

По-различна е ситуацията при морския транспорт, където активността леко намалява след две изключителни години.

Падащите цени на морските превози, високите разходи за енергия и стагфлацията тежат върху финансовите резултати на морските превозвачи. Приходите на Maersk и CMA CGM са спаднали съответно с 26% и 30% през първото тримесечие на 2023 г. на годишна база (въпреки че остават доста над нивата си от първото тримесечие на 2019 г.).

Тези спадове на приходите са свързани предимно с ценовия ефект (спадането на тарифите за товари), като обемите намаляват много по-малко. По този начин индексът на пропускателната способност на контейнерите се е понижил само с 3% на годишна база през периода януари-април 2023 г. Този спад в обемите отчасти се пренася върху железопътния и автомобилния транспорт, които се използват по-специално за превоз на стоки от пристанища.

И накрая, товарният транспорт в момента се възползва от разходите за енергия и гориво, които са по-ниски в сравнение с 2022 г., което позволява на морския, железопътния и автомобилния транспорт частично да компенсират по-ниските обеми на товарите.