Новини и събития
31/05/2022
Държавен риск и икономика - изследвания

Средносрочни и дългосрочни въздействия на войната в Европа върху глобалните сек...

Средносрочни и дългосрочни въздействия на войната в Европа върху глобалните сек...

Въпреки че виждаме различия според позициите на компаниите спрямо веригата им на доставки или географско местоположение, всички 13 сектора, изследвани от Coface, ще продължат да бъдат повлиявани от негативните ефекти на войната в Украйна, пряко или косвено, в средно- и дългосрочен план. Очаква се повечето сектори да бъдат засегнати от контекста на високи цени на суровините и проблеми с доставките, изострени от войната. Това важи особено за високите цени на петрола, които вероятно ще продължат да се подхранват от ефекта на разпространението на забраната за руския петрол, обявена миналата седмица от комисиятана ЕС; както и за зърнени култури (Украйна, Русия и Беларус са големи производители на зърнени култури). В контекста на продължаващи прекъсвания в доставките на полупроводници и ефектът от продължаващото разпространение на пандемията от COVID, както е видно от блокирането на пристанището в Шанхай, колкото по-дълго продължава войната, толкова по-вероятно е шокът в търсенето да се материализира, което ще направи глобалната среда още по-неблагоприятна.

Поради това, се очаква най-засегнатите сектори да бъдат най-цикличните и енергоемки, като нефтохимическата индустрия, транспорта, автомобилостроенето, производството на хартия и хартиени продукти, текстилната промишленост и земеделието. В бъдеще очакваме най-устойчивите да бъдат медиите (сегмент на комуникациите), някои специфични химични производства и фармацевтичните продукти.

 

Инфлационното напрежение и енергийният шок ще засегнат най-вече бизнесите със затворен кръг на доставки и енергоемките сектори и то с различен интензитет между отделните региони.

 

Всички промишлени сектори са загрижени, но най-цикличните и енергоемките, като нефтохимическата индустрия, транспорта, производството на хартия и хартиени продукти и производството на текстил и облекла, ще бъдат сред най-засегнатите.Те обикновено са сектори от затворен тип, които в продължение на няколко години са били предизвикани от технологични иновации, еволюция в екологичните изисквания и промяна в предпочитанията на потребителите. Например, секторът на производство и преработка на хартия е изправен пред предизвикателствата на продължаващата глобална цифровизация на икономиката и търсенето сред обществото.

 

Гледайки напред, секторите, които са били в затруднение преди кризата, също вероятно ще бъдат силно засегнати от този нов шок. Текстилната промишленост и автомобилостроенето в световен мащаб са добра илюстрация за това.

 

В дългосрочен план, остава да се види до каква степен ще бъде засегнат секторът на търговията на дребно. Този нов контекст на войната подхранва несигурността, която вероятно ще продължава да възпрепятства доверието на потребителите. Въпреки това, с материализирането на някои буфери, прилагани от някои правителства, особено в развитите икономики, като купони за храна за най-уязвимите групи от населението или субсидии за цените на енергия в Европа, въздействието върху сегмента на търговията на дребно може да бъде сравнително слабо.

 

Докато транспортният сектор като цяло е енергоемък и вероятно ще бъде засегнат от високите цени на петрола, ние очакваме различия във въздействието на шока между различните подсектори (железопътен, сухопътен, въздушен и морски),тъй като те са изправени пред този нов шок в различна финансова степен. Например, през 1-вото тримесечие на 2022 г., печалбата от морски превоз е 28% от оборота, докато въздушният транспорт регистрира загуба от 11% от оборота.

 

Освен това, за повечето сектори, ние предвиждаме, че ще има големи различия по отношение на въздействието и разделение между позициите на индустриите/компаниите във веригата на доставки, в зависимост от това дали те оперират в посока нагоре или надолу по веригата. Географската, съставната и оперативната динамика в рамките на един и същи сектор също играят роля, когато разглеждаме въздействието на войната.

 

Глобалният сектор на земеделието също вероятно ще остане един от най-засегнатите, с рискове от социално-политически проблеми.

 

Предвид жизненоважното измерение на селскостопанския и хранително-вкусовия сектор, последиците от предизвикателствата, пред които са изправени, като високите цени на храните и суровините (особено торовете), са от решаващо значение, тъй като биха могли да застрашат глобалните запаси на храните, както и да предизвикат политическа нестабилност. Високите цени на енергията допринасят за увеличаване на разходите за суровини за земеделски култури, като по този начин намаляват добива за земеделските производители, докато селскостопанският сектор вече е уязвим към няколко структурни фактора като биологични рискове и промяната на климатичните условия, материализирани например от силна топла вълна от началото на годината в различни части на света, които причиняват суши (Сомалийския полуостров, Индия и др..) и мащабни пожари (като в Ню Мексико в САЩ).

 

Очакват се значителни трансформации в секторите и еволюция на навиците на потребителите.

 

В дългосрочен план, очакваме постепенно адаптиране както на навиците на потребителите, така и на компаниите (икономия на енергия, преминаване от пшенично брашно към други алтернативи), както и промяна в организацията на веригата за доставки. Последното определено ще окаже влияние върху глобалните вериги за доставки. Например, важни железопътни маршрути за товарен превоз между Европа и Китай сега се развиват, заобикаляйки Русия през Близкия Изток. Точно както въздействието на кризата от COVID върху тенденциите в глобалните сектори, този нов шок вероятно ще действа като катализатор за значителни трансформации както на организацията на веригата за доставки, така и на навиците на потребителите.

 

Някои сектори вероятно ще останат устойчиви.

 

Антицикличните силно иновативни сектори, които изискват специфични изследвания и разработки, отново ще останат най-устойчиви на шока.

Въпреки че здравната криза, свързана с COVID, донякъде се облекчи в много части на света, тя определено не е приключила. Следователно, фармацевтичният сектор трябва да продължи да има стабилни динамични финансови резултати.

 

Сред различните сегменти на ИТК (Информационни технологии и Комуникации), Coface очаква медийният да остане най-устойчив, тъй като инвестициите и оборудването, необходими за използване на тези услуги, са били направени преди кризата, така че потребителите не са засегнати от прекъсвания на веригата за доставки. Освен това, тези услуги остават необходими и могат да се използват дистанционно. По този начин те не са ограничени от физически и географски бариери, като например товарния транспорт.

 

Подсекторът на специфичната химическа промишленост, особено компаниите, развиващи се на пазарите за продукти за красота,  козметика и парфюмерия, се очаква да бъдат устойчиви в сравнение с други индустрии в сектора, като тези, свързани с бои и багрила, които са клиенти на много цикличния автомобилен сектор и слабата му перспектива.

Тези 3 индустрии (медии, химическа промишленост и фармацевтични продукти) имат общо, по това че притежават комбинация от различни фактори, включително факта, че са антициклични сектори, от които продуктите и доминиращите пазарни позиции са концентрирани в определени части на света. Освен това, налице са и  високотехнологични и иновативни индустриални дейности, със силни бариери за навлизане на нови участници.

 

Разберете повече за въздействието върху секторите като изтеглите пълното ни проучване:

 

 

Mini-Panorama-150x215px
Изтегляне на това прес-съобщение : Средносрочни и дългосрочни въздейств... (116,89 kB)

Контакт


Plamen Dimitrov

Country Manager
Tel.: 359 2 821 37 71
mail: plamen.dimitrov@coface.com 
 
 
Todor Tsevanov
Head of Marketing & Communications
+359 882 481 411
todor.tsvetanov@coface.com
 
 
76A, James Bourchier Blvd.,
Business center Hill Tower
1407 SOFIA
BULGARIA

Нагоре
  • Bulgarian
  • English